Ошукані клієнти банку — Михайлівський — можуть повернути свої гроші: новий закон запрацював
Тобто, ошукана людина, яка розмістила/надала свої кошти (її тепер назвали вкладником) отримує право на їх повернення, за умови, якщо співробітники банку проігнорували закон про чесність з клієнтами («Про систему гарантування вкладів фізичних осіб») і не дали гарантію на відшкодування грошей при банкрутстві.
Закон України «Про внесення змін у деякі закони України щодо відшкодування фізичним особам за системою гарантування вкладів фізичних осіб шкоди, заподіяної зловживаннями у сфері банківських та інших фінансових послуг» від 15 листопада 2022 року №1736-VIII, який, зокрема, дозволить повернути кошти ошуканим вкладникам банку «Михайлівський», набув чинності в суботу, 19 листопада.
Національний банк України прийняв рішення про відкликання банківської ліцензії та ліквідацію ПАТ — БАНК ФОРУМ
200+ никак законодательно не гарантировано НИКЕМ, суд не сможет ничем помочь, решение — поиск причин и виновных в доведения до банкротства — бежать в прокуратуру. Заявления на действия топ-менеджмента, бездействия НБУ в части контроля деятельности Форум банка, а это уже уголовные дела с возмещением полученных мат убытков за счет государства либо акционера — это Вы хотели услышать.
Если альфа ничего не выкупила, то по опыту брокбизнеса могу сказать, что гарантированные суммы, который должен выплатить фонд будет выплачиваться через указанный фондом банк-агент. А+ наверное после ликвидации только.
Виплати гарантованої суми відшкодування здійснюватимуться відповідно до Загального реєстру вкладників, які мають право на відшкодування коштів за вкладами за рахунок Фонду.
Вимоги кредиторів приймаються протягом 30 днів з дня опублікування в газетах «Голос України» та «Урядовий кур’єр» оголошення про відкликання банківської ліцензії, ліквідацію банку та призначення уповноваженої особи Фонду на ліквідацію банку за адресою: м. Київ, пр. Перемоги, буд. 41, 03057. Контактні телефони: 0 800-502-100, (044) 206-2-206.
Может быть этот абзац о + ??
Владельцы Фортуна-Банка через схемное кредитование опустошали счета вкладчиков
Как сообщила заместитель директора-распорядителя ФГВФЛ Наталья Рудуха, при балансовой стоимости активов на уровне 2 322 млн грн балансовая стоимость кредитного портфеля составила 2 238 млн грн. По ее словам, фактически весь кредитный портфель банка составляют кредиты, выданные связанным лицам (около 2 105 млн грн).
Ликвидатор банка установил, что по кредитным договорам на сумму 1 551 млн грн не предполагалось никакого обеспечения, то есть кредиты были откровенно бланковые. Такая кредитная политика руководства банка практически лишила его кредиторов шанса на удовлетворение своих требований.
Ликвидаторам Чаэсстраховие Виплати
Все някой ден ще успея да надприказвам Шефа.
Само недейте да затаявате дъх в очакване на великия миг.
Дори сега се случва да не губя споровете с него — в дните, когато не се отбиваше при мен.
Започнахме с разпрата колко трябва да остана за лечение. След четири дни се почувствах готова или да се върна на работа, или да замина при семейството си. Вярно, още нямах никакво желание да се озова насред масов пиянски търкал, но можех да се заема с нещо по-леко. Предпочитах все пак да отпраша към Нова Зеландия. Всичките ми болежки оставаха в миналото.
А и не бяха кой знае какво — множество изгаряния, четири счупени ребра, счупване без усложнения на левия голям и малък пищял, надробени костици в дясното стъпало, три смазани пръста на лявото и (грозно, но не осакатяващо) някой ми бе отрязал зърното на дясната гърда.
Последното, изгарянията и пръстите на левия крак бяха всичко, което помнех. Останалото трябва да се е случило, когато са ме разсейвали още по-силни усещания.
Шефът възрази:
— Фрайди, знаеш много добре, че ще минат шест седмици, докато ти регенерират гърдата в предишния вид.
— Но прост заместител на зърното, поставен с пластична хирургия, ще се прихване за седмица. Доктор Красни ми каза.
— Млада госпожице, когато някоя в тази организация пострада, докато изпълнява служебните си задължения, ще й бъде осигурено толкова пълно възстановяване, колкото позволяват постиженията на медицината. Това е ненарушим принцип, а в твоя случай има и друг стимул — всички ние сме морално задължени да опазваме красотата в този свят, защото е оскъдна. Ти се отличаваш с необичайно привлекателно тяло и загрозяването му е отвратително деяние. Ще те възстановим.
— Готова съм да се задоволя и с пластика, нали ти казах! И без това не очаквам да цедя мляко от тези цици. На никого в леглото с мен няма да му пука дали едното зърно е изкуствено.
— Фрайди, явно си се поддала на самовнушението, че никога не би ти се наложило да кърмиш. Искам да те убедя, че и от естетична гледна точка напълно функционалната гърда се различава коренно от оформената с хирургия имитация. Твоите партньори може и да не забележат. но ти и аз ще знаем. Не, мила. Ще ти върнем предишното съвършенство.
— Хмм! Ти пък кога ще си възстановиш окото?
— Дете, не се дръж невъзпитано. В моя случай чувството за красота не ме задължава да се занимавам с окото си.
И тъй, цицата ми стана едва ли не по-хубава отпреди. Все едно. Следващият спор започна по повод желанието ми да мина през преориентиращо обучение заради навика ми да убивам прекалено припряно. Когато пак подхванах темата, Шефът се намръщи, все едно бе захапал вонясала мръвка.
— Фрайди, не си спомням някое от убийствата ти впоследствие да се е оказвало грешка. Да не би да има още инциденти, за които не си ми докладвала?
— О, не! — побързах да отрека. — Преди да започна работа при теб, не съм посягала никому, а оттогава нищо не съм пропускала в докладите си.
— Значи винаги си убивала при самозащита.
— Всички освен онзи Белзен. Не беше самозащита. С пръст не ме е докосвал.
— Нека го наричаме Бомон. Поне с това име се е представял почти винаги. А самозащитата понякога трябва да се основава на една цинична истина: «Най-добре им направи онова, което се канят да сторят на теб, но гледай да ги изпревариш.» Май го е казал Дьо Камп. Или беше друг от по-песимистично настроените философи на двадесетия век? Ще ти дам досието на Бомон, за да се убедиш, че едва ли не всеки го беше включил в най-черния си списък.
— Не се хаби, моля те. Щом му надникнах в торбичката, вече знаех, че не ме е гонил, за да ме целуне свенливо. Все пак това стана след като го затрих.
Шефа поумува няколко секунди над отговора си и направо ме слиса.
— Фрайди, искаш ли да смениш занаята, да станеш ликвидатор?
Ченето ми увисна, ококорих се. По друг начин не можах да отговоря.
— Не исках да те подплаша, та чак да отпърхаш от гнездото — суховато ме успокои той. — Сама си се досетила отдавна, че в тази организация работят и ликвидатори. Нямам желание да те загубя като куриер, ти си най-добрата. Но в същото време винаги имаме нужда от умели ликвидатори, защото смъртността при тях е твърде висока. Нека първо ти изтъкна една от основните разлики — куриерът убива единствено при самозащита и често по интуиция. Признавам, така грешките стават по-вероятни, защото не всички куриери се отличават с твоята изключителна дарба мигновено да свързваш и обобщаваш множество фактори и да стигаш до най-практичното решение.
— Брей!
— Чу какво ти казах, стига си възклицавала. Фрайди, една от слабостите ти е липсата на подходящо лукавство. Достойният ликвидатор не убива по интуиция, а с умисъл. Ако изпълнението на плана му се обърка дотам, че има нужда от самозащита, най-вероятно е накрая да влезе в печалната статистика. Освен това при планираните убийства ликвидаторът винаги знае защо го върши и е съгласен с необходимостта ударът да бъде нанесен. иначе просто не го пускам да изпълнява задачата.
(Планирани убийства? Ставаш сутрин, закусваш с апетит, отиваш на срещичка с жертвата и я очистваш хладнокръвно. А после си изяждаш цялата вечеря и лягаш спокойно да си отдъхнеш.)
— Шефе, не мисля, че тази работа ще ми е по сърце.
— И аз не съм уверен, че имаш подходящия темперамент. Но засега се опитай да погледнеш без предубеждение на възможностите пред теб. Изобщо не съм съгласен обаче, че трябва да забавим защитните ти реакции. И те уверявам, че ако все пак се опитаме да те преориентираме, както ти желаеш, никога повече няма да те използвам като куриер. Дали ще рискуваш живота си е само твой проблем. в свободното ти време. Но задачите, които ти възлагам, винаги са извънредно важни. Няма да се доверя на куриер с нарочно притъпени способности.
Шефът не ме убеди, но поне ме накара да се замисля. Когато му повторих, че не се стремя да стана ликвидатор, той дори се престори, че не ме е чул, и обеща да ми подбере поучително четиво.
Очаквах да се появи на терминала в стаята. Вместо това след двайсетина минути влезе един младок — е, поне беше по-малък на години от мен, — понесъл подвързана книга с листове от хартия. На нея се набиваше в очи ярък пореден номер, имаше печати «Копирането забранено», «Дава се само при специален режим на допуск» и «Свръхсекретно».
Вторачих се в книгата, сякаш беше ядосана гърмяща змия.
— Това за мен ли е? Май е станала грешка.
— При Стареца грешки няма. Просто се подпишете, че сте я получила.
Накарах го да почака, докато прочета всички изречения с дребен шрифт на разписката.
— Ами тук пише да не я изпускам от поглед. Нали спя от време на време?
— Обадете се в архива, потърсете регистратора на секретните документи — това съм аз — и ще долетя при вас на минутата. Но се опитайте да не заспите, докато дойда. Постарайте се!
— Добре де. — ударих един подпис, вдигнах поглед и го сварих да ме зяпа ококорен. — Сега пък какво има?
— Аз, ами. Много сте хубава, госпожице Фрайди.
Все не мога да измисля как да отвръщам на такива закачки, просто защото не съм хубава. Вярно, от шията надолу всичко си имам, и то където трябва, но в момента бях облечена.
— Ти откъде ми знаеш името?
— Всеки знае коя сте! Заради онова, преди две седмици. Във фермата, де. Нали знаете?
— А, ясно. Бях там, но нищо не знам.
— Аз пък всичко видях! — Очите му блеснаха. — Единственият път, когато ме допуснаха до бойна операция! Радвам се, че участвах!
(Е, какво да го правиш?)
Хванах го за ръката, придърпах го, притиснах длани към бузите му и го целунах много премерено — по средата между сестринска ласка и «хайде да започваме». Може би добрите обноски изискваха нещо по-разгорещено, но той беше на работа, а аз — все още в списъка на негодните за служба. А и не е честно да обещаваш, каквото няма да изпълниш, особено спрямо хлапаци със звезди в очите.
— Благодаря ти, че ме спаси — рекох му сериозно, преди да го пусна.
Милото същество се изчерви. Изглеждаше много зарадван.
Останах будна толкова до късно, увлечена в книгата, че си изпросих конско от нощната сестра. Какво да се прави, медицинските сестри имат нужда понякога да гълчат за нещо. Няма да цитирам нищичко от невероятния документ. стига ви да се запознаете със заглавията:
«Убийството като изящно изкуство
Убийството като политически инструмент
Убийства с цел облага
Убийци, които промениха хода на историята
Дружеството за творческа евтаназия
Канони на Гилдията на професионалните изтребители
Убийци-аматьори: трябва ли да бъдат премахнати?
Достойните ликвидатори: няколко истории
«Крайни мерки», «окончателни решения»: кому са нужни евфемизмите?
Задачи за семинарна работа: Похвати и средства»
Олеле! Не виждах никаква причина да изчета книгата от началото до края, но го сторих. Текстът ме привличаше нечестиво. Каква мръсотия само.
Вече знаех, че никога няма да спомена за промяна на занаята, нито ще искам преориентация. Нека Шефът да подхване разговора, ако смята, че още има какво да обсъждаме. Включих терминала, свързах се с архива и поисках регистраторът на секретните документи да прибере документ номер еди-кой си, а и да ми върне разписката.
— Веднага, госпожице Фрайди — отвърна женски глас.
Ама че съм се прочула.
Очаквах появата на младока сериозно притеснена. Признавам си със срам в душата, че тази отровна книга ми подейства твърде необичайно. Беше посред нощ, наоколо цареше все същата мъртвешка тишина. а ако милото момче само ме пипнеше, опасявах се да не забравя на секундата, че формално още ме водят инвалид. Всъщност имах нужда от здрав пояс на целомъдрието с много як голям катинар.
Но той не дойде, беше му свършило дежурството. Появи се по-възрастна от него жена, която беше приела обаждането ми. И ми олекна, и се разочаровах. от което пък веднага ми стана много неловко. Всички ли се поддават на нагона от безделие по време на оздравяването? Във всички ли болници имат проблеми с дисциплината сред пациентите? Не съм боледувала достатъчно често, за да знам отговора.
Дежурната размени книгата срещу разписката и ме изненада:
— Няма ли целувка и за мен?
— О, и вие ли бяхте там?
— Всички годни за акция, сладката ми. През онази нощ хората хич не ни достигаха. Не съм най-страхотният командос на света, но съм минала през основното обучение като останалите. Да, бях там. Как да пропусна такъв купон?
А аз промълвих:
— Благодаря ти, че ме спаси.
И я целунах. Постарах се целувката да бъде символична, но тя пое юздите и определи каква да бъде. Доста разпалена, както се оказа. Нямаше нужда от думи, за да разбера, че ако поискам да се отдам на други наклонности, тя ще ме чака.
Ха сега, де. При хората има множество ситуации, за които не са писани правила. Току-що бях признала, че тя е рискувала живота си, за да спаси моя — самата истина, защото контраатаката сигурно не е била едва ли не разходка, както ми я представи Шефът. Склонността му да отбягва пресилени изрази стига до такива крайности, че би описал гибелта на Сиатъл като «сеизмично смущение». Как да я отблъсна, щом й благодарих за скъпоценния си животец?
Не можех. И затова се опитах моето участие в целувката да отговори на безмълвния й въпрос. но тайничко стисках палци да се измъкна някак и от това обещание.
След малко целувката свърши, тя само ме прегръщаше.
— Приятелко, искаш ли да ти подшушна нещо? Помниш ли как показа на онзи плужек Майора къде му е мястото?
— Помня.
— Един нелегален запис точно на тази част се предава от ръка на ръка. Всички се възхищават на онова, което му каза. Особено аз.
— Любопитно. Ти ли си малкото духче, копирало записа?
— Как можа да си го помислиш? — ухили се тя. — Имаш ли нещо против?
Позамислих се за около три милисекунди.
— Нямам. Ако моите спасители харесват каквото изтърсих на онова копеле, нека си го пускат пак. Въпреки че обикновено отбягвам такива приказки.
— Знаем. — Тя притисна устни към бузата ми за миг. — Но престана да си мериш приказките точно когато трябваше. Всички жени тук се гордеем с теб. И мъжете.
Явно не беше особено настроена да се отдели от мен, но се появи нощната сестра и безпрекословно заповяда да заспивам. Щяла да ми даде нещо против безсъние, щом било необходимо. Регистраторката подхвърли:
— Здрасти, Златокоске. И лека нощ. Лека нощ и на теб, мила.
Излезе, а Златокоска (разбира се, това не й беше името) попита:
— В ръката или в крака да те боцна? Не се впрягай заради Ана. Безобидна е.
— О, всичко е наред. — Хрумна ми изведнъж, че сестрата вероятно имаше и видео, и аудиоканал от моята стая. Вероятно ли?! Непременно! — И ти ли беше там? Във фермата, де. Когато къщата е изгоряла.
— Не дочаках да подпалят къщата. Вече те карахме насам с максимална скорост в едно РМВ. Беше печална гледка, Фрайди.
— Не се и съмнявам. Благодаря ти. Златокоске. Ще ме целунеш ли за лека нощ?
Нейната целувка беше топла и без никакъв скрит смисъл.
След време научих, че тя е била сред четиримата, втурнали се нагоре по стълбата, за да ме приберат — един мъж с грамадна ножица за метал в ръцете си, двама стреляли в движение, а Златокоска мъкнела сама сгъваема носилка. Никога не спомена за това.
Помня оздравяването си добре, защото за пръв път в живота си — ако не броя кратките почивки в Крайстчърч — прекарвах дните и нощите в лъчезарно щастие. Защо ли? Ами защото бях една от всички!
Разбира се, бихте могли вече да се досетите от разказа ми, че се отървах от клеймото много години по-рано. Вече не носех документи с голям печат ЖИ (тоест живо изделие), нито дори ИЧ (изкуствен човек) през текста. Можех да вляза в обществена тоалетна, без да ме напъдят мигом към последната кабинка. Но фалшивата лична карта и измисленото родословно дърво не топлят, само помагат никой да не те тормози или подлага на дискриминация. Пак си знаеш, че нито една държава в света не смята теб и подобните ти за достойни да получат пълноценно гражданство, а пък има много места, откъдето ще те депортират или ще те убият, а може и да те продадат някому.
Изкуственият човек копнее за истинско родословие много по-силно, отколкото сте способни да си представите. Откъде сте родом? О, всъщност не съм се родила. Проектирали са ме в университетската биоинженерна лаборатория, в Детройт. Тъй ли? Мен пък ме измислиха в «Менделово дружество», Цюрих. Чудесен светски разговор, няма що! Но никога няма да чуете такива приказки. Не звучат добре пред потомци на първите заселници от кораба «Мейфлауър», нали? Според моите документи (единия комплект) съм «родена» в Сиатъл. Един напълно разрушен град е удобно местенце за уж затрити архиви. И е много подходящ да си загубила там всичките си близки.
Понеже никога не съм стъпвала в Сиатъл, изучих старателно всичко, което успях да намеря за града. И кореняк не би могъл да ме препъне в някоя коварна подробност. Поне досега не ми се е случвало.
Но докато се възстановявах от онова глупашко изнасилване и не особено забавния разпит, получавах от хората около мен не преструвки, а искрена привързаност. И не ми се налагаше да си помня лъжите, за да не се оплитам. Говоря не само за Златокоска, Ана и Терънс (хлапака, де), а за още двайсетина души, с които се запознах, преди доктор Красни да ме изпише от болницата. Мнозина други са участвали в спасителната операция, но не знам колко са били. Строгият правилник на Шефа не допускаше членовете на организацията му да се срещат, освен ако задълженията им го налагат. По все същите причини, които го подтикваха да се прави, че не чува излишните въпроси. Не можеш да изтървеш тайна, която не знаеш, нито пък да издадеш човек, за чието съществуване дори не подозираш.
Шефът обаче не превръщаше правилата в абсурд. Щом някой се запознаеше по работа със свой колега, можеше да се сприятели с него. Шефът не поощряваше такива връзки, но не беше глупак, затова дори не се опитваше да ги забрани напълно. Ана честичко се отбиваше при мен късно вечер, преди да започне дежурството й.
Не се опита да поиска от мен каквото й обещах без думи. Не че условията бяха много удобни, но все щяхме да измислим нещо, ако ни се искаше. Да не си помислите, че съм се напъвала да я охладя — няма такова нещо! Стигнеше ли се дотам, щях дори да вложа много усърдие, за да я убедя, че идеята поначало е била моя.
Но тя не пожела. Мисля, че приличаше на проницателните и чувствителни (освен това рядко срещащи се) мъже, които никога не се опитват да натиснат жена, ако на нея не й се иска. Знаят кога да не прекаляват и изобщо не започват.
Една вечер, малко преди да ме признаят за здрава, се чувствах особено окрилена — от сутринта се бях сдобила с още двама «приятели с целувка». Опитах се да обясня на Ана защо това означава много за мен и преди да се усетя, започнах да си признавам, че не съм точно тази, за която се представям.
Тя ме спря със заповеднически жест.
— Мила Фрайди, я по-добре чуй какво ще ти каже по-голямата ти сестричка.
— А? Сгафих ли нещо?
— Може би щеше да го сториш след малко. Помниш ли първата вечер, когато се запознахме? Дойдох да върнеш чрез мен един документ. Имам пълен достъп до секретните архиви от много години, защото господинът с двете патерици ми се доверява. Онази книга винаги ми е подръка. Никога не съм я отваряла и няма да го направя. Четат я онези, които имат нужда от нея, а аз не съм от тях. Ти я изчете от кора до кора, аз обаче дори не й знам заглавието, само номера. Така е и с личните дела на нашите служители. Навремето е имало елитна бойна част, наричала се Чуждестранен легион. Там се гордеели с принципа, че легионерът няма никакво минало до деня, в който се е присъединил към тях. Началникът изисква от нас да се придържаме към същия принцип. И ако например наемем живо изделие, тоест изкуствен човек, отговорникът по персонала ще знае с кого си има работа. Ясно ми е, защото съм се занимавала и с това. Трябва да се фалшифицират архиви, понякога е необходима малко пластична хирургия, налага се отстраняване на лабораторни татуировки и регенерация на кожата. Но когато приключим с подготовката, новият ни колега няма да се притеснява, че някой копой ще го потупа по рамото или пък ще бъде избутан просташки в края на опашката. Ще може да се ожени, без да се страхува, че някой ден ще издевателстват над децата му. И няма защо да се тревожи, че аз съм научила истината, защото умея да забравям. Скъпа, не знам какво те мъчи, но ако обикновено не го споменаваш пред други, не го казвай и на мен. Иначе на сутринта ще се мразиш, защото си се раздрънкала ненужно.
— Няма!
— Добре, ако и след седмица искаш да споделиш с мен, ще те изслушам. Спогодихме ли се?
Ана беше права. Седмица по-късно дори не ми щукна пак да подхвана този разговор. И съм деветдесет и девет на сто сигурна, че тя знаеше. Още по-добре — колко е хубаво да те обичат заради самата теб, и то хора, които не смятат ИЧ за чудовища или хора второ качество!
Не мога да преценя дали и друг сред моите искрени приятели знаеше или поне се досещаше. (Шефът знаеше, разбира се. Но той не ми беше приятел. Беше си Шефът.) Нямаше значение дали ще научат, че не принадлежа по право към човечеството. Започвах да осъзнавам, че или им е все едно, или няма да се стреснат. Интересуваше ги само дали си член на дружинката, ръководена от Шефа.
Украина за 10 месяцев 2022 г
«В течение января-октября 2022г. украинские предприятия экспортировали 27,2 тыс. тонн меда на сумму 70,9 млн. долл. США, в то время как за аналогичный период прошлого года этот показатель составлял 16,7 тыс. тонн (40,6 млн. долл. США)», — говорится в сообщении.
Украина течение января-октября 2022 года увеличила экспорт меда на 10,5 тыс. тонн — до 27,2 тыс. тонн по сравнению с аналогичным периодом 2022 года. Об этом сообщили в пресс-службе в ассоциации «Украинский клуб аграрного бизнеса» (УКАБ).
Ликвидаторам Чаэсстраховие Виплати
Јесте све заиста збркано злонамерном употребом гермина ”грађанског рата”, јер истина је да су се усташка и комунистичка мржња излиле на голоруки српски народ који се од те мржње бранио. Међутим, Србија и Равна Гора борили су се у Другом светском рату против Нацизма, док је такозваној ”комунистичкој револуцији”, коју је савезничко-нацистичка завера поставила на власт послератне Југославије – борба против ”фашистичких окупатора” била другостепена, јер јој је било примарно да је поменута завера постави на власт по завршетку рата. Зато се употребљени термин ”прикривши суштину” односи на прикривање издаје Србије и Равне Горе од стране Савезника због постављања на власт крваве диктатуре такозване ”комунистичке револуције”!
Зато ми је један пријатељ, када сам му једном приликом замерио да је недовољно родољубив, узвратио да је њему отаџбина – Врачар! Зато ми је Ден Дервински рекао да су га Срби заборавили… заборавили Дервинског који је личним дугогодишњим самопрегором открио истину, и то по цену да изгуби положај у америчком Конгресу – од америчког Државног секретаријата искамчио је сакривено одликовање Дражи Михаиловићу и то одликовање објавио јавности…
Ликвидаторам Чаэсстраховие Виплати
(6). В случай на необоснован отказ за продажба на енергийни обекти и съоръжения елемент от преносната система и/или от разпределителните мрежи, от страна на техните собственици тези обекти и съоръжения заедно с прилежащите им терени се отчуждават по реда на чл. 61.
(2) Топлинната енергия за отопление на сграда — етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Издадена от Българската народна банка
(3) Платежните нареждания се изпълняват по хронологичния ред на постъпването им при доставчика на платежни услуги при спазване изискванията на глава четвърта от Закона за платежните услуги и платежните системи.
(6) Редът и начинът за откриване, водене и закриване на сметките по ал. 3, т. 4, включително и ограниченията и условията, при които бюджетни предприятия могат да имат платежни сметки, се определят с указания на министъра на финансите и управителя на БНБ.
Устройствен правилник на администрацията на район „Централен” община Пловдив (стр
Чл.5.(1) Кметът на Район „Централен” назначава заместник-кметове в съответствие с одобрената численост и структура на районната администрация и определя техните функции. Кметът на Район „Централен” определя със заповед заместник –кмет, който да го замества при отсъствието му от района.
7. Проследява постоянните плащания на поканите за доброволно плащане и уведомява за резултатите Кмета с писмен доклад, с предложение за разглеждане до юрисконсултите на района за завеждане на дело за дължимите суми по съдебен ред;
Ликвидаторам Чаэсстраховие Виплати
Цели акции определены,форум в Лубнах объединил десятки организаций-тысячи людей, время и место назначены,переговоры с организациями готовыми нас поддержать проведены, а вот и «ЛИДЕРЫ» пожаловали! Сидели в погребе,хлебнули по утру рассолу,почухали задницу, и тут их осенило! Где -то там чернобыльцы надумали отстаивать свои права,а как-же они без нас
любимых? Ну,прям, как дети малые!
в лубнах создана координационая рада
на хрена ещё эти старпёры и соратники анреева так и хотят растянуть народ гниды колядин это же дружбаны с анреевым ичто какие задачи я сегодня узнал все кто был на этом собрании все лизали и лижут зад Ю.Б. Наш председатель союз чернобыль вчера вне очереди получил автомобиль хотя наши ребята стоят на очереди с1992 года во показатель и он сидит тихонько перед новым годом дадим ему пинка под зад
Игорь Ирпень
Ликвидаторам Чаэсстраховие Виплати
Пре скоро петнаест година указивао сам на сличности Виткацијеве «засићености форме» и концепције Џона Барта о «књижевности исцрпљености» и на зачуђујуће подударности естетика оба писца. Тада нисам знао за термин «постмодернизам». Правећи Гомбровичев портрет, пре десет година Зђислав Лапињски је написао да у историји светске књижевности Гомбрович има место као један од великих писаца постмодернизма, пошто одлике које дефинишу основу и естетику истовремено су одлике постмодернизма. Неколико година касније Лапињски је проширио ову постмодернистичку формулу на стваралаштво Виткација и Шулца. Од почетка 90-их постмодернизам је постао у критици најчешће употребљавано заједничко одређење за поменуте писце.
Нема сумње да су ова три писца и појединачно и заједно одиграли пресудну улогу у грађењу форми и тема пољске књижевности XX века. Њихов утицај и значај ипак далеко премашују домене књижевности. Без Виткација, Шулца и Гомбровича пољска уметничка култура и пољски интелектуални живот били би потпуно другачији. Али на тај проблем могу само да укажем.
Ликвидаторам Чаэсстраховие Виплати
Кого Вы предлагаете на их место, конкретно!? Я, например, Николая Гончарова, но он не сможет оставить людей одних в палатке. Я думаю акция пройдёт под руководством харьковчан, но они уже участвовали в переговорах. Единственное, если, как обещалось, партбилетик ПР выбросят всенародно — вот тогда -ДА, потому что Тигипко и их киданул в переговорах(заболел)
Правильно. Не надо ему отвечать. А мы хоть узнаем кто есть кто и чего добивается. Товарищ хочет справедливости по отношению к ликвидаторам 1986, а Виталий хочет на горбу ликвидаторов 86 получить все и сразу. Здесь все понятно.
Отчет за управлението на оригинал
Общото събрание има парво да изменя и допълва устава; увеличава и намалява капитала; преобразува и прекратява дружеството; избира и освобождава членовете на СД, определя възнаграждението им, както и размера на гаранциите за тяхното управление; взема решение за обратно изкупуване на акции; назначава и освобождава дипломирания експерт счетоводител; одобрява годишния заверен счетоводен отчет; взема решение за разпределяне на печалбата; решава за издаване на облигации; назначава ликвидатори; освобождава от отговорност членовете на СД, след приемане отчета; решава и разпределя годишния дивидент.
За този вид дейност като количествена характеристика на ефективността от използване на материалните запаси, обръщаемостта по двата показателя е добра. Не е налице залежаване на краткотрайни материални активи. Закупуването им се извършва строго по технологичната и конструктивна документация по отделните поръчки.
Ликвидаторам Чаэсстраховие Виплати
Воспоминания ПрАсолова Виктора Митрофановича. С 1995 года инвалид 2-й группы.
Я, как рядовой запаса, в конце ноября 1986 года, повесткой из военкомата, был призван на учебные сборы сроком на 150 суток (мне было 28 лет, холост, бездетный). В то время я работал мастером на Рязанском заводе автоагрегатов Производственного объединения ЗиЛ.
Привезли нас 2 декабря, поздно ночью в село Ораное, где дислоцировалась 26 бригада МВО, созданная на базе Кинешемской бригады химзащиты, в/ч 78708, командиром бригады в это время был подполковник Новохатский. Распределили по батальонам, я попал в 1-й батальон в/ч 18977.
Десять дней мы с однополчанами, на станции, работали на дезактивации 5-го энергоблока. Он был почти достроен, рядом был уже готов нулевой цикл 6-го блока. Работа заключалась в удалении строительного мусора, отходов, всякого хлама, ручная погрузка радиоактивного грунта на самосвалы, который сгребали бульдозерами вокруг блока. Я туда проездил 10 дней с 5-го декабря. Погода стояла как поздней осенью, не плохая. За эти дни от радиоактивного йода стало очень першить в горле, сухой кашель очень мучил. Белые «лепестки» от теплого дыхания на холодном воздухе становились красными и, через них было трудно дышать. И к тому же, этих лепестков, на всех не хватало. Кто как мог их себе про запас доставали. Поэтому, иногда, работали вообще без лепестков. Так вот за эти дни у меня поднакопилось немногим более 4-х рентген. Сразу оговорюсь, что эта цифра намного занижена.
В это время стали проводить набор команды добровольцев по дозачистке крыши 3-го блока. Подчеркиваю – ДОБРОВОЛЬЦЕВ! Никто никого не принуждал! Хотя генерал Тараканов уже в сентябре 1986 года доложился и подписал бумаги, что крыша чистая. Это чистой воды ТУФТА! По прогнозам синоптиков со второй половины декабря ожидались сильные снегопады и, работы нужно было бы приостановить или они были бы из-за снега затруднительны.
За согласие обещали дембельнуть всех добровольцев с первой же партией увольняемых (что было и сделано). Я подумал и согласился.
16 декабря нас собрали в помещении под сводом 3-го блока, где была пробита дыра на крышу. В помещении стояли мониторы и, мы могли наблюдать, как ребята выходят на крышу и что они там делают. Была еще громкая связь. Нас одели, навесили свинцовые пластины, у меня еще был щиток из плексиглаза (я в то время носил очки от близорукости), провели инструктаж, разбили по парам и дали по три желтеньких, маленьких таблеточки. Зачем они и что это такое я не помню, а может, нам и не говорили. Работа заключалась в следующем: по команде надо было в дыру вылезть на крышу (каждую пару выводил прапорщик, дозу хапнул – не дай Бог каждому!), добежать до нужного места (там лежали лом и лопата), одному долбить, другому сгребать (мы заранее с напарником договорились, кто, чем будет работать) и, если хватит времени сбросить вниз. По громкой связи у нас был позывной «Мария» или «Машенька», уже не помню, почти четверть века прошло! Так вот когда прозвучит: «Мария отбой»! – надо было резко все бросить и бежать назад в дыру.
В этот день радиоактивный фон равнялся 1000 (тысяча) рентген в час и нам определили время нахождения на крыше – 1 (одну) минуту. Я «получил» 24 рентгена, но в наряд записали меньше, так как в сумме у меня получалось более 28 рентген, а это было не допустимо. Ни о каком ПОВТОРНОМ выходе на крышу и речи быть не могло. Нам уже потом в зону путь был заказан! Мы несли службу на территории части вплоть до увольнения.
Оклад у меня на заводе был 145 рублей, в среднем в день получалось где-то около 11 рублей. По справке за работу в зоне отчуждения за 11 дней я получил в 4-х кратном (за крышу так же один день в 4-х кратном) размере 440 рублей и плюс среднесдельная. Так что мнЕ ни на какую Индию не хватило. Как раз дело было накануне Нового 1987 года, я жил в заводском общежитии и мы с мужиками не нашли ничего лучшего, как эти деньги пропить. Что мы с удовольствием во времена Горбачевского «сухого закона» и сделали.
Ликвидаторам Чаэсстраховие Виплати
Городская власть пытается не обходить вниманием этих людей в части, где государственной властью уделяется не достаточно внимания. Так, к примеру, в последние годы управление социальной защиты закупало путевки из средств городского бюджета. Так, в 2022 году к чествованию 27-й годовщины аварии на ЧАЭС 16 львовян участников ликвидации (II категории) могли оздоровиться в санатории в Трускавце. Кроме того, в этом году 1501 львовянин из числа пострадавших от чернобыльской катастрофы получили единовременную материальную помощь на общую сумму 373,2 тыс.. грн. Помощь выплачивали до 27 годовщины катастрофы.
«Граждане, ліквідатори последствий аварии на ЧАЭС — это люди, которые в знак уважения людям, которые ценой собственной жизни и здоровья стали в неравной борьбе со смертельной радиацией, и тем именно защищали свой народ от последствий этой масштабной техногенной трагедии человечества.
Ликвидаторам Чаэсстраховие Виплати
Тие градови и села сега претставуваат своевиден „музеј“ на советската ера. За некогашниот живот на тие простори сведочат расфрланите детски играчки и кукли, семејните фотографии, матурантските таблоа, празните училници и болници, напуштените касарни. Во Зоната останал да живее само мал број на упорни (воглавно постари) лица, кои не сакале да ги напуштат родните огништа и да умрат некаде далеку во носталгија. Тие сега лутаат наоколу како фантоми. Во чернобилската катастрофа за малку не бил контаминиран и главниот украински град Киев, кој го имам посетено, за што веќе сум ви пишувал. Тој е оддалечен од Чернобил само 110 километри. За среќа, правецот на ветерот го однел радиоактивниот облак далеку од Киев, иако некои негови делови биле делумно контаминирани. Облакот заминал на север, поради што пострадале јужните делови на соседна Белорусија (Гомељската и Могилевската област). Фактички, Белорусија претрпела повеќе штети од радијацијата отколку Украина.
По катастрофата и затворањето на уништениот реактор бр. 4, другите делови од нуклеарната централа биле оставени и понатаму да работат заради недостигот на електрична енергија во Украина. Централата била исклучена во целост дури во 2022 год. Но приказната за Чернобил продолжува и до ден денес. Саркофагот поставен во 1986 год. не може вечно да ја држи радијацијата под контрола и веќе пропушта извесно количество од неа во атмосферата. Се тврди дека неговиот рок на траење е околу 30 години. Потребна е изградба на нов, но со тоа се доцни. Пазете се во 2022 год.
